Черните поличби на сватбата на Мая и Жоро Илиеви предопределили края на любовта им 

По сватбите сме свикнали да обръщаме внимание на класическите ритуали като ритане на менчето и хвърлянето на букета, за да видим какъв пол ще е първото дете и коя дама ще е следващата булка. На тези щастливи поводи винаги търсим позитивното и оставаме слепи за лошите поличби, ако има такива, пише „Ретро“. 
Така са стояли нещата и със сватбата на една от най-известните двойки в българския криминален свят от 90-те години на XX век - Георги и Мая Илиеви. 

Жоро става известен първо като борец - републикански шампион. След това обаче е осъден за групово изнасилване и лежи в затвора, което слага край на спортната му кариера и началото на изкачването му по стълбицата към върха на подземния свят. 

Запознава се с бъдещата си съпруга Мая в столично заведение през 1992-ра и след скорострелна бурна любов двамата се венчават на 24 април 1994 г. в ресторант „Мираж“. На сватбата присъстват редица имена, свързани с мафиотския живот в страната, които поливат щастливото събитие при драконови мерки за сигурност. 

Тогава тържеството преминава без очевидни перипетии, но дори опитните очи пропускат малките поличби, които вещаят трагичното бъдеще на семейството. 

На гражданската церемония, когато младоженците си разменят халките, тази на Жоро трудно влиза, на пръста, му — знак, който според народното поверие предсказва нещастен край на брака. Въпреки това, преди да настъпи този фатален момент през август 2005 г., предстои да се изпие много шампанско и да се пролеят много сълзи — било то от радост, безпомощност или от поредната жена, която се опитва да завладее сърцето на Жоро. Но неговото сърце винаги е принадлежало само на една жена - Мая. 
След като напуска гражданското, Георги Илиев носи Мая на ръце, която е готова да хвърли булчинския букет. Букетът обаче се счупва и се разпада в ръцете й, което е поредният зловещ знак, който вещае нещастие за двойката. 
„Айде да тръгваме вече, да отидем да пием“, прошепва женихът на кума си - Румен Маринов-Нарциса, изнервен от продължителната -церемония. Всички се качват на лъскавите лимузини и се отправят към „Мираж“ - мястото, което по ирония на съдбата става лобното за по-големия брат на Жоро - Васил Илиев, само година по-късно, когато е едва на тридесет. Близки на двойката твърдят, че връзката между Мая и Жоро била толкова силна, че само смъртта можела да ги раздели. Така и става. 

Мая Илиева наследява огромното състояние на съпруга си и днес е бизнес дама, преминала през няколко неуспешни връзки. В момента е с нов човек до себе си, чиято самоличност крие дори в социалните си мрежи, които създаде съвсем наскоро. Нейните приятелки обаче казват, че тя не може да обича никого така, както някога е обичала Илиев. 

Около година преди убийството Мая и Жоро сключват църковен брак в храм-паметника „Свети Александър Невски“. Церемонията, извършена лично от патриарх Максим, е проведена без шумни празненства, приятели или роднини, само в присъствието на двамата. 

Божията благословия на венчавката явно не е била достатъчна, за да спаси семейството, от съдбата, която ги е очаквала.